Краят на невежеството

„Краят на невежеството“ описва свят, в който нито едно дете не е изоставено – свят основаващ се на вярването, че всяко дете притежава потенциала да бъде успешно по всеки предмет. Джон Майтън твърди, че ако разпознаем бариерите, които всички ние сме срещали в собственото си образование, като идентифицираме момента, в който даден предмет е започнал да ни отблъсква и веднъж завинаги сме се затворили за него, ще можем да елиминираме същите тези бариери, които застават на пътя на нашите деца.

end-of-ignorance-john-mighton-a

Краят на невежеството, Джон Майтън
изд. Изток-Запад

Книгата представлява изследване на настоящата ни образователна система, направено с много страст, което ни показва как можем да работим заедно и да предефинираме начина, по който се преподава в училище.

Джон Майтън е основател на JUMP Math – иновативна системата за учене и преподаване на математика, която се основава на насърчаването на възникващата интелигентност. Програмата се оказва толкова успешна, че един цял трети клас, вкл. т.нар. „бавни ученици“,  постига резултат над 90% на тест по математика за деца от шести клас. Група британски деца, които на практика били „отписани“ като неподатливи на обучение и възпитание, регирали толкова ентусуазирано и постигнали толкова впечатляващи резултати в работата си с JUMP Math, че училищното настоятелство решило да въведе програмaта в цялото училище. Вдъхновен от работата си с хиляди ученици, Джон Майтън ни показва защо не бива да подценяваме колко много може да бъде научено като последователност от малки стъпки, предизвиква ни да преосмислим вярванията, залегнали в настоящата образователна теория. Той говори за вниманието на децата, описва какво пленява въображението им и обяснява защо увереността и спосбността им да останат фокусирани са важни за академичния им успех също толкова, колкото и съдържанието на уроците им.

„Краят на невежеството“, Как чрез математиката да развием своя потенциал от Джон Майтън е издадена на български език от издателство „Изток-Запад“ и може да се закупи от книгоразпространителската мрежа.

Откъс от книгата може да видите тук.

Джон Майтън, създателят на JUMP Math написва „Митът за способностите“ през 2003 г. Книгата описва работата му и начина му на преподаване, както и създаването на програмата.

Митът за способностите

Джон Майтън, създателят на JUMP Math написва „Митът за способностите“ през 2003 г. Книгата описва работата му и начина му на преподаване, както и създаването на програмата.

Родителите, чиито деца срещат затруднения биха одобрили този достъпен, анекдотичен разказ за групата за уроци по математика, наречена JUMP (Junior Undiscovered Math Prodigies/Млади неоткрити математически таланти) основана  от канадския автор Джон Майтън, която помага на много ученици в начален етап в района на Торонто. С оптимистична нагласа Джон Майтън твърди, че всички сме родени със способността да научим практически всички. В първата част той описва как като млад драматург, търсещ допълнителна работа, започнал да преподава частни уроци по математика и останал удивен от традиционните методи на преподаване. Във втората част на книгата са дадени конкретни примери за решаване на задачи по метода JUMP по теми като дроби, умножение и деление, съотношения и проценти, логика. Акцентът е върху осигуряването на система . за подкрепа и изграждането на увереност и самочувствие у учениците.

Митът за способностите, Джон Майтън

"All Things Being Equal: Why Math Is the Key to a Better World" или "Защо математиката е ключът към по-добър свят"

John Mighton - All Things Being Equal: Why Math Is the Key to a Better World

John Mighton – All Things Being Equal: Why Math Is the Key to a Better World

„Математиката ни дава ментални инструменти, които притежават огромна сила. Когато изучаваме математика, ние се научаваме да виждаме модели, да мислим логично и систематично, да правим аналогии, да предусещаме риска, да разбираме отношението причина-следствие, да изграждаме аргументи, да откриваме скрити предположения, да правим заключения – все изключително важни умения. Въпреки всичко, ние толерираме и даже очакваме огромни разлики в нивата на представяне на учениците и живеем в свят, в който много възрастни не владеят подобни ключови инструменти. Подобни разлики са ненужни, опасни и трагични, и водят до интелектуална бедност, която се открива навсякъде – във фалшивите новини, политическия жаргон, затъващите икономики, дори в погрешните медицински диагнози.“

Както и в „Краят на невежеството“, в новата си книга Дж. Майтън твърди, че изучаването на математика е перфектната начална точка за справяне със социалните неравенства, което би овластило хората да изградят един по-умен, добронамерен и справедлив свят. Той предлага научно доказани методи на преподаване, при които процесът се случва на малки стъпки, и показва, че фокусът върху красотата на резултатите от ученето, способността да се правят по-мъдри избори и да се цени взаимосвързаността на нещата са много по-важни от удовлетворението да бъдеш по-добър от останалите.

И отново, като се основава на най-новите изследвания в когнитивните науки и стратегии за постепенно учене, Дж. Майтън говори задълбочено както за класната стая, така и за визията си за едно по-грамотно общество: „Обществото ни би било много по-здраво, ако хората не се вкопчваха веднага в първото обяснение за дадено събитие. Ако са изучавали вероятности, те ще са се научили да преценяват всички възможности. И ако отидем по-надалеч –  ако хората са уверени в способността си да разрешават проблеми, те биха се замислили по-дълбоко върху проблема, преди да си изградят мнение… Когато математиката е достъпна за всеки ум, ще можем да правим по-добри политически и социални избори.“

По думите на Дж. Майтън, проблемите при преподаването и изучаването на математика тръгват от това, че то се случва без да се вземат предвид научните изследвания върху процеса на ученето. В математиката то наподобява изкачването на стълба – ако пропуснеш нещо, е много трудно да продължиш. Ако са пропуснати първите стъпала, научаването на по-сложните понятия става не само трудно, но дори и съвсем малки деца решават за себе си, че не са „математици“. Майтън цитира изследване, което показва, че още в първи клас децата знаят къде се намират в йерархията – знаят дали са в групата, която стои по-ниско. А щом човек реши, че принадлежи на тази група, спира да участва и да работи, престава да запомня. В крайна сметка, в трети или четвърти клас едно такова дете развива тревожност и за ума му става много трудно да работи.

От друга страна, често хората се „хвалят“, че не са добри по математика, което Джон Майтън не одобрява: „… никой не казва аз съм неграмотен или не мога да чета. Никой не би го твърдял, защото всеки знае колко важно е четенето. Аз не мисля, че хората разбират колко важна е математиката. Точно това е един от аргументите ми в книгата – на всяко ниво в обществото ни, математиката е много по-важна отколкото хората си мислят.“

Предложението на Джон Майтън е родители и учители да следят новите научни изследвания и да насърчават децата, да им дадат възможност да са успешни: „Ако детето не разбира, попитайте го: Възможно ли е да не обяснявам добре? – Ако се съгласим, че всяко дете може да научи математиката, дали проблемът ще е в ученика или в урока… Започнете с идеята, че ако едно дете не учи, можете и трябва да направите нещо, за да започне.“