Краят на невежеството
„Краят на невежеството“ описва свят, в който нито едно дете не е изоставено – свят основаващ се на вярването, че всяко дете притежава потенциала да бъде успешно по всеки предмет. Джон Майтън твърди, че ако разпознаем бариерите, които всички ние сме срещали в собственото си образование, като идентифицираме момента, в който даден предмет е започнал да ни отблъсква и веднъж завинаги сме се затворили за него, ще можем да елиминираме същите тези бариери, които застават на пътя на нашите деца.
Книгата представлява изследване на настоящата ни образователна система, направено с много страст, което ни показва как можем да работим заедно и да предефинираме начина, по който се преподава в училище.
Джон Майтън е основател на JUMP Math – иновативна системата за учене и преподаване на математика, която се основава на насърчаването на възникващата интелигентност. Програмата се оказва толкова успешна, че един цял трети клас, вкл. т.нар. „бавни ученици“, постига резултат над 90% на тест по математика за деца от шести клас. Група британски деца, които на практика били „отписани“ като неподатливи на обучение и възпитание, регирали толкова ентусуазирано и постигнали толкова впечатляващи резултати в работата си с JUMP Math, че училищното настоятелство решило да въведе програмaта в цялото училище. Вдъхновен от работата си с хиляди ученици, Джон Майтън ни показва защо не бива да подценяваме колко много може да бъде научено като последователност от малки стъпки, предизвиква ни да преосмислим вярванията, залегнали в настоящата образователна теория. Той говори за вниманието на децата, описва какво пленява въображението им и обяснява защо увереността и спосбността им да останат фокусирани са важни за академичния им успех също толкова, колкото и съдържанието на уроците им.
Откъс от книгата може да видите тук.
Джон Майтън, създателят на JUMP Math написва „Митът за способностите“ през 2003 г. Книгата описва работата му и начина му на преподаване, както и създаването на програмата.
Митът за способностите
Джон Майтън, създателят на JUMP Math написва „Митът за способностите“ през 2003 г. Книгата описва работата му и начина му на преподаване, както и създаването на програмата.
Родителите, чиито деца срещат затруднения биха одобрили този достъпен, анекдотичен разказ за групата за уроци по математика, наречена JUMP (Junior Undiscovered Math Prodigies/Млади неоткрити математически таланти) основана от канадския автор Джон Майтън, която помага на много ученици в начален етап в района на Торонто. С оптимистична нагласа Джон Майтън твърди, че всички сме родени със способността да научим практически всички. В първата част той описва как като млад драматург, търсещ допълнителна работа, започнал да преподава частни уроци по математика и останал удивен от традиционните методи на преподаване. Във втората част на книгата са дадени конкретни примери за решаване на задачи по метода JUMP по теми като дроби, умножение и деление, съотношения и проценти, логика. Акцентът е върху осигуряването на система . за подкрепа и изграждането на увереност и самочувствие у учениците.
"All Things Being Equal: Why Math Is the Key to a Better World" или "Защо математиката е ключът към по-добър свят"
„Математиката ни дава ментални инструменти, които притежават огромна сила. Когато изучаваме математика, ние се научаваме да виждаме модели, да мислим логично и систематично, да правим аналогии, да предусещаме риска, да разбираме отношението причина-следствие, да изграждаме аргументи, да откриваме скрити предположения, да правим заключения – все изключително важни умения. Въпреки всичко, ние толерираме и даже очакваме огромни разлики в нивата на представяне на учениците и живеем в свят, в който много възрастни не владеят подобни ключови инструменти. Подобни разлики са ненужни, опасни и трагични, и водят до интелектуална бедност, която се открива навсякъде – във фалшивите новини, политическия жаргон, затъващите икономики, дори в погрешните медицински диагнози.“
Както и в „Краят на невежеството“, в новата си книга Дж. Майтън твърди, че изучаването на математика е перфектната начална точка за справяне със социалните неравенства, което би овластило хората да изградят един по-умен, добронамерен и справедлив свят. Той предлага научно доказани методи на преподаване, при които процесът се случва на малки стъпки, и показва, че фокусът върху красотата на резултатите от ученето, способността да се правят по-мъдри избори и да се цени взаимосвързаността на нещата са много по-важни от удовлетворението да бъдеш по-добър от останалите.
И отново, като се основава на най-новите изследвания в когнитивните науки и стратегии за постепенно учене, Дж. Майтън говори задълбочено както за класната стая, така и за визията си за едно по-грамотно общество: „Обществото ни би било много по-здраво, ако хората не се вкопчваха веднага в първото обяснение за дадено събитие. Ако са изучавали вероятности, те ще са се научили да преценяват всички възможности. И ако отидем по-надалеч – ако хората са уверени в способността си да разрешават проблеми, те биха се замислили по-дълбоко върху проблема, преди да си изградят мнение… Когато математиката е достъпна за всеки ум, ще можем да правим по-добри политически и социални избори.“
По думите на Дж. Майтън, проблемите при преподаването и изучаването на математика тръгват от това, че то се случва без да се вземат предвид научните изследвания върху процеса на ученето. В математиката то наподобява изкачването на стълба – ако пропуснеш нещо, е много трудно да продължиш. Ако са пропуснати първите стъпала, научаването на по-сложните понятия става не само трудно, но дори и съвсем малки деца решават за себе си, че не са „математици“. Майтън цитира изследване, което показва, че още в първи клас децата знаят къде се намират в йерархията – знаят дали са в групата, която стои по-ниско. А щом човек реши, че принадлежи на тази група, спира да участва и да работи, престава да запомня. В крайна сметка, в трети или четвърти клас едно такова дете развива тревожност и за ума му става много трудно да работи.
От друга страна, често хората се „хвалят“, че не са добри по математика, което Джон Майтън не одобрява: „… никой не казва аз съм неграмотен или не мога да чета. Никой не би го твърдял, защото всеки знае колко важно е четенето. Аз не мисля, че хората разбират колко важна е математиката. Точно това е един от аргументите ми в книгата – на всяко ниво в обществото ни, математиката е много по-важна отколкото хората си мислят.“
Предложението на Джон Майтън е родители и учители да следят новите научни изследвания и да насърчават децата, да им дадат възможност да са успешни: „Ако детето не разбира, попитайте го: Възможно ли е да не обяснявам добре? – Ако се съгласим, че всяко дете може да научи математиката, дали проблемът ще е в ученика или в урока… Започнете с идеята, че ако едно дете не учи, можете и трябва да направите нещо, за да започне.“