Статия на Анна Стокке за Глоуб енд мейл, Канада, 6 април 2016

Анна Стокке преподава математика в Университета на Уинипег. Тя е един от основателите и президент на организацията с идеална цел Училища за математика Архимед и автор на доклада на Института Си Ди Хоу*Какво да предприемем във връзка със спада на резултатите по математика.

Лиз Сандалс, Министър на образованието на провинция Онтарио, обяви началото на план с бюджет 60 милиона долара, насочен към подобряване на обучението по математика в началните училища.

Тези действия се предприемат в отговор на спада в резултатите на стандартизираните тестове по математика, които показват, че делът на учениците от 6-ти клас, които отговарят на стандартите на провинцията, е спаднал от 61% на 54% за период от пет години. В същия период резултатите по четене и писане са се покачили, което говори, че спадът се дължи основно на политиките свързани с обучението по математика.

Правителството на Онтарио заслужава поздравления за действията, които предприема в посока разрешаване на проблема, но е важно внимателно да се обмисли кое допринася за спада и кой е най-добрият начин на противодействие. Какви ресурси, например, са изразходвани в периода на спад? Как се е променило преподаването на математика в последните години? Работи ли провинцията с достатъчно добри учебни план и програма? Необходими ли са повече разходи за подобряване на учебните резултати?

Понякога средства се инвестират в т.нар. образователни решения, които в действителност пречат на представянето по математика. Много е вероятно това да се случва и в класните стаи в Канада.

Трудно е например да се разбере защо зле написаният, скъп и объркващ учебник на изд. Пиърсън и Нелсън е преобладаващият ресурс в детските градини и в училищата до 8-ми клас в Онтарио, когато имаме на разположение много по-изискващата и по-евтина програма JUMP Math (разпространявана от организация с идеална цел от Торонто).

В центъра на съобщението на министъра е това, че от следващата учебна година, всеки ден, 60 минути от времето в класната стая, ще бъде посветено на математиката. Допълнителното време за преподаване на математика наистина е необходимо, но инициативата едва ли би имала положителен ефект, ако това допълнително време не се отделя за практики, подкрепени от доказателства и ако съответните учебен план и програма по математика, и ресурсите, с които работят учениците, са погрешни.

Важни понятия липсват (или се въвеждат твърде късно) в учебния план на Онтарио.

Научаването наизуст на таблицата за умножение е по желание. Дробите, които са от изключителна важност за успешното разбиране на математиката в по-горните класове, се въвеждат едва в 7-ми и 8-ми клас. На други места по света, където се отчитат особено високи постижения, напр. Сингапур (както и при предишните учебни планове и програми в Канада), дробите се въвеждат в 4-ти и 5-ти клас.

Както програмата, така и широко използваните текстове, поставят твърде голям акцент върху задачите с няколко верни отговора, множеството стратегии, и приложните материали (блокчета, ленти за части-цяло/дроби, алгебрични плочки). Постоянните и целенасочени упражнения, които са особено важни за успеха по математика, често биват подценявани.

Твърди се, че настоящите преподавателски техники – произлизащи от философията, която често наричат изследване или преподаване основано на откривателство – помагат на учениците да мислят критично и да станат добри в разрешаването на проблеми. На хората загрижени за образованието често се поднася фалшивата дихотомия, според която базисните умения вредят на дълбокото разбиране.

В този начин на мислене има проблем.

Изследванията в областта на когнитивната наука изтъкват важността учениците да овладеят добре базисните умения, напр. таблицата за умножение, тъй като това освобождава работната им памет и тя може да се използва други задачи. Ако математическата основа бъде пренебрегната, учениците ще срещат затруднения с по-сложните задачи.

Когато на учениците се предоставят множество стратегии и задачи с множество възможни отговори, работната памет се претоварва, което пречи на ученето. Това е особено вредно за учениците, които срещат някакви затруднения и имат нужда от структура, упражнения и насоки, предоставени от опитен учител.

За да се справя успешно по математика, ученикът трябва да разбира значението на математическите процедури и същевременно да може да ги изпълнява бързо и ефикасно – без да използва калкулатор.

Няма нищо лошо във въвеждането на понятията с помощта на приложни материали, но прекалено често учениците не преминават отвъд тези тромави техники, за да започнат да използват стандартни процедури като събиране едно под друго или разширено деление с двуцифрено (или по-голямо) число.

Тестовете на Службата за качество и отчетност в образованието на Онтарио също изпращат предупредителни сигнали: по време на теста на шестокласниците било разрешено да използват калкулатори и материали от рода на блокчета за смятане, което потвърждава нежеланието на провинцията да направи така, че учениците да владеят свободно базисните умения. Съществува ясното желание да се подготвят ученици, които са умели в намирането на решения на проблеми, но за това е необходимо те да могат да разчитат на добре оборудван комплект инструменти, който включва свободното боравене с основните умения.

Инициативата за подобряване на училищното обучение по математика на правителството на Онтарио има и положителни страни, но едва ли би имала положителен ефект, ако проблемите с учебния план, учебните програми и ресурсите за учениците не бъдат адресирани.

*C.D. Howe Institute е независим изследователски институт с идеална цел, чиято мисия е повишаването на стандарта на живот чрез насърчаване на икономически стабилни публични политики. Смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Канада, Институтът е надежден източник на сведения за формиране на политики, основани на безпристрастна информация и експертни мнения.