Голяма част от учителите, родителите и децата смятат, че липсата на дисциплина е един от най-големите проблеми на българското училище. Това е така, защото тя осигурява средата, в която може да се разгърне ученето и всеки – и децата, и учителят – да постигнат обучителните цели.

Проблемът започва тогава, когато започваме да заместваме разбирането за дисциплината (като ред, основан на добро планиране на урока, предизвикателна и интерактивна организация на процеса, като внимателно и активно включване на всички в изследването и ученето по време на час), с послушанието – като задължителност за това децата да съблюдават стриктно и бързо изискванията на възрастните, темпото на учителя и да приемат контрола, който учителят налага в класната стая. Именно разбирането за контрола  принуждава учителят да се концентрира върху поведението на учениците и използване на различни по вид системи от награда или наказание. Затова, когато нещо в класната стая се обърка – вината рядко се търси в подхода. Вместо това децата са набеждавани за непоправими, а  учителите – за лоши професионалисти.

Дисциплината чрез сътрудничество е подход, който има своята десетилетна история. Той разглежда поддържането на дисциплината чрез пакет от позитивни мерки и тактики, при които не само едната (учителят), а и двете страни да са убедени, че печелят (win-win strategy). Фокусира се върху разбирането за психологията на ученето и на детското поведение, необходимостта от създаване на доверителни отношения и атрактивен и поставящ децата в активна позиция учебен процес.

Участници: