„Смятам, че най-голям успех е желанието на повечето деца да работят по математика дори и в междучасието.“
Лалка Генкова, Карлово, 2015
в. Капитал
„…
За 15-те третокласници от класа на Лалка Генкова математиката не просто не е страшна, тя е детска игра. А фактът, че децата до едно са от ромски произход и учат в малкото карловско основно училище „Райно Попович“, не би трябвало да изненадва никого. Защото когато си отдаден учител, склонен да пробва нови методи на преподаване, получаваш адекватна подкрепа от директора си и търсиш постоянно идеи отвън, невъзможните неща започват да изглеждат много по-постижими.
В спретнатата класна стая на Лалка Генкова цари ред. Но не от онзи, който трябва да бъде налаган с ядосани погледи. Децата знаят какво трябва да правят, а учителката се спира при всеки и проверява написаното в тетрадките. От време на време изпраща някого на дъската, докато казва следващата задача. Тя е за Данчо, който смята колко круши ще има в щайгата, ако към петте, които са вътре, добавим още осем. Но задачата не свършва дотук – г-жа Генкова задава въпроса по друг начин, без да променя условието, а неизвестното число. По този начин децата виждат различни подходи към една и съща задача. Освен това учителката постоянно задава въпроси, но никога не казва отговори. Учениците трябва сами да достигнат до тях, дори да сгрешат няколко пъти. Грешките не се наказват, точно обратното – поощряват се тези деца, които не ги е страх да опитат да отговорят на въпросите. А при правилен отговор следва похвала.
В края на учебната година едва ли на някого му се учи кой знае колко, най-малкото пък на рожденика Манол. Това не му пречи обаче пръв да пусне химикалката, след като е решил последната задача от жълтата тетрадка JUMP Math, която стои разтворена пред него и останалите му съученици. Дори не си прави труда да вдига ръка – г-жа Генкова вече няколко пъти го е вдигнала на дъската и той е решил задачата безпогрешно. Не всички са толкова бързи с решенията обаче. Юсеин, момчето, което стои пред Манол, няколко пъти поглежда през рамо към тетрадката на съученика си. Манол не се притеснява да му обясни решението си и противно на обичайната практика двете момчета не са наказани за „подсказване“. Лалка Генкова знае, че както за отличника Манол, така и за Юсеин, който има нужда от малко наваксване, а и за останалите им съученици, взаимопомощта би довела до много по-плодотворни резултати.“
