д-р Лъчезар П. Томов

Математиката крие много тайни

Сред най-невероятните дялове на математиката, пропускани да се разглеждат в първите 5 години, е теория на вероятностите. В нея задачите често изненадват с решенията си и сякаш не следват здравия разум, но въпреки това са логични. Тази материя е пълна с привидни парадокси, които изненадват дори доктори по математика със своите решения. За децата тези задачи са не по-малко интересни от принципа на Дирихле, кръговете на Ойлер и задачите с преброяване, с които са близки, защото ги учат и на ново мислене. Тайната е, че в задачите за вероятности има загатка, която запалва любопитството и любознателността у децата. Както големият унгарски педагог Тамаш Варга, заедно с Морис Глейман, пише в книгата „Вероятностите в училище“:

„Че може да се преподават вероятности на малки деца, само по себе си не е достатъчно основание за подобно начинание. Истинското основание да се въведе при първа възможност този клон от математиката се крие в това, че той се различава фундаментално от другите ѝ клонове и ако не се запознаят отрано с тези идеи, децата биха имали повърхностна и деформирана представа за математиката, нейната сила и възможности.“

Вероятностите са в основата на разбирането на света, твърди великият математик и физик Ричард Файнман, с който започнахме поредицата статии за любовта към математиката. Вероятностите са врата към напълно нов мисловен свят за всяко дете, в която малко са сигурните неща, но много – интересните.

Посяването на зрънцето на любопитството към задачите за вероятности у малките ученици може да започне стъпка по стъпка със системата JUMP Math още в начален етап. Философията на системата е не да ограничаваме поднасянето на знания спрямо възрастта, а да се дава простор детската фантазия, логика и креативност да се разгърнат в пълния им потенциал. Добитата увереност да изследват възможни решения, да допускат възможности и да комбинират знания дава отражение на по-късен етап, когато идват сериозните задачи от вероятности и комбинаторика. Ако тези умения не са изградени в ранния етап, учителите на по-големите ученици се сблъскват с плахост, нерешителност и отказ от разбиране и желание да се решават задачи с неочакван край.

Във видеото по-долу ще видите едно интересно представяне на задача от този тип от Мартин Панчовски, 11. клас, в СТЕМ проекта си по задачата „Странното метро“ на големия американски статистик Фредерик Мостелер, част от работата в СТЕМ направление, която продължавам да водя и тази година.

---

Автор: д-р Лъчезар Томов, за „Институт за прогресивно образование“