Почти всички възрастни са убедени, че четенето на хартиен носител наистина намалява. Не само при децата. Освен количеството, обаче, е важно какво и как се чете. За много от възрастните е трудно да оценят начините, по които сега четат учениците – използвайки различни електронни носители или онлайн съдържание, нелинейно четене – прескачайки от едно на друго.

От мненията, че учениците не четат, както ние сме го правили и не четат това, което ние смятаме за важно – стигаме до извода, че не четат въобще.

Вторачени в това как да ги заставим и задължим да четат, това което ние харесваме, забравяме че самите ние сме „открили“ важните за нас произведения в различно време. Почувствали сме тяхното влияние на различни етапи от своето лично развитие. И забравяме, че срещата с дадена книга е лично изживяване.

Можем ли да помогнем на децата да открият своите книги, да могат свободно да ни разказват за това, което ги е развълнувало, докато са чели нещо – независимо от източника, да им помагаме да виждат връзката между описаното в книгите и техния живот? Можем ли да уважаваме техните избори за четене? Можем ли да ги следваме в това лично пътешествие, без да се вторачваме в различията на заглавията, а обединени около това, как през литературата, децата могат да откриват и да преживяват вечните човешки ценности?