Удивителните жени в математиката – Хипатия Александрийска

26/06/2021
Институт за прогресивно образование

В този обзор, изготвен от ученичка от 8 клас, представяме една удивителна жена учен от древността, с невероятно влияние и принос в математиката и астрономията, като искаме да вдъхновим всички млади момичета, осмелили се да се увличат и развиват в СТЕМ направленията.

Изготвили: Божидара Рондова, 8в, НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“, София, д-р Лъчезар Томов, гл. ас., научен ръководител и редактор

Семейство и обучение

Хипатия Александрийска е родена около 355-та година (въпреки че има разногласия между учените по въпроса) в Александрия, където прекарала целия си живот. Математикът Теон, нейният баща, бил един от най-образованите мъже в града и последен управител на Александрийската библиотека. В източниците не се споменава за майката на Хипатия, но е възможно тя също да е била от семейство на интелектуалци. Има много сведения за бракове между семейства на философи, математици и оратори. В тях се обучавали както мъжете, за да продължат бизнеса/търговията, така и момичетата, за да обучат бъдещите наследници и родът да не бъде прекъснат. За жалост знаем повече за всеобхватността на обучението на Хипатия, отколкото за реалния процес, през който е преминала. Била е обучена в математическите науки от баща си и лично се интересувала от философия, като надминавала баща си в много неща. От това можем да заключим, че тя е била обучена в дълбочините на граматика, владеене на езика и философия, но никъде не се споменава да е имала други учители освен баща си. Най-вероятно първата част от обучението ѝ на четмо и писмо се е случило в домакинството, но това е било толкова незначително, че никой от източниците за нея не се е сетил да го спомене. Няма сведения Хипатия да се е обучавала и в областта на реториката, но това е логично, защото през 4-5 век на жените в римската империя не е било разрешено да са адвокати и да се изказват в съда, нито да се изказват публично, следователно това умение за нея би било безполезно и неприложимо. За обучението ѝ по математика, обаче, знаем повече. Както споменах, баща ѝ е имал голям принос. Била е обучавана по математически текстове, в определена последователност, за да се осигури цялостното разбиране и научаване на материала. Учителите организирали уроците, така че учениците да усвоят първо основните теореми и изчисления и чак след това да преминат към по-трудната част. Хипатия бързо доказала, че е повече от способна да се справи с математиката и скоро преминала от ученичка на баща си в един от неговите колеги.

Училището на Хипатия

Хипатия изградила името си още преди да навърши 30. Тя била най-добрата ученичка на Теон и работила с него върху трудовете на Птолемей. Конкурирала се с най-образованите мъже в Александрия и не им отстъпвала по нищо. За разлика от баща си, обаче, тя виждала бъдещето не в математиката, а във философията.

Преди Хипатия, философите били оставяни на заден план, за разлика от математиците. Но със своите умения и в двете области тя е била способна да наложи баланс в града на учените, така че никоя наука да не изостава и да не се забравя. За да направи това, обаче, ѝ трябвало място, на което да преподава. Около 380-та година нейният баща ѝ осигурява тази възможност, като ѝ предава ролята си на учител. Това не е било необичайно – много от преподавателите на преклонна възраст предавали постовете си така. Теон, обаче, е бил един от най младите, на около 50 – 55 години, затова вариантите са два: да е бил болен (и по-късно да се е излекувал) или да е осъзнал, че Хипатия ще поведе библиотеката и науката напред и се е отказал за да ѝ даде шанс.

След назначаването ѝ настъпили някои промени – започнали да се изучват Платон, Аристотел и други значими философи. Ако е преподавана правилно, философията създава добре подредена душа – тясна връзка с божественото и ум, който винаги е отворен за нови идеи, поставя под съмнение всичко, терзае се и търси отговори. Тази система се наложила след смъртта на Хипатия, но основите ѝ били добре познати на младата жена-учен. Образованието по философия представяло начина, по който се усвоявали различните добродетели. Ученикът не можел да мине напред – нуждаел се от пълно усвояване на логиката, математиката и всички останали предмети, в които се преподавали социални и политически знания. Не само четенето на платоническите текстове било важно, а и разбирането им и организирането на живота около тях и идеите, които внушавали.

Това, което правело уроците при Хипатия толкова популярни било, че тя обучавала и по математика успоредно с философията. Следователно, ако учиш при нея можеш да вземеш само основата, ако не си заинтересован, но също и да решаваш задачи и да се обучиш задълбочено в науката. Също така в Александрийската библиотека се преподавали и уроци по астрономия, логика и теология, което било по-удобно за учениците, които искали да се обучат всестранно.

Трийсетте години в живота ѝ

Въпреки че била надскочила математиците от 380-те години, през следващото дестилетие преподаването ѝ изглеждало не в крак с времето. Пред нея се изправило и друго предизвикателство – войнствената антиезическа тенденция сред много от александрийските християни. Естествено имало и изключения – Синесий бил привлечен от обстановката, която часовете на Хипатия предлагали, а именно – спокойна, недискриминираща, интелектуална общност, която се стреми единствено към знания. В това отношения философката била с изключително напредничаво мислене, което все още не е наложено изцяло дори в 21-ви век.

Ситуацията била трудна за всички, защото градът бил дестабилизиран – от една страна антихристиянското движение, а от друга агресивните действия на християните срещу езичниците. Въпреки че мисленето и обучението на Хипатия били недискириминационни към вярващите в т.нар. тогава „нова вяра“, текстовете, които се изучавали били написани от езичник и Хипатия нямала какво друго да предложи на християнските си ученици. За текстовете на Плутарх, след завръщането си от Атина, Синесий пише на брат си колко по-незначителни и малки му се стрували учителите и училищата в града в сравнение с Хипатия в Александрия. Писмото сваля претенциите, които Атина и учениците ѝ имат за себе си – „Атина сега няма нищо повече освен известни имена“, пише Синесий и продължава – „В днешно време Египет събира плодовете от труда на Хипатия, докато в Атина, която бе градът на знанието и мъдростта, сега има само пчеларите да ѝ донесат чест“. Тук той има предвид, че учениците са идвали в школите не заради репутацията им, а защото им давали мед от планината Химетус, в която се намирали кошерите.

Есента на 392-ра г., император Теодосий издава декрет, с който забранява езическите жертвоприношения и култове в цялата страна. Използвайки парите от храма на Серапис, Теофил построил огромна и изключително декорирана светиня за останките на Йоан Кръстител и пророк Елисей на мястото на Серапеума. Разрушаването на храма било фатално за училището на Хипатия, защото помещенията, в които преподавала били там. Философката не само е трябвало да се преквалифицира, в средата на кариерата си, но и е било малко вероятно да задържи езическите си ученици.

Убийство на улицата

През 410-те години, в годините след разрушаването на Серапеума, ангажиментът на Хипатия към философската служба я поставя в центъра на ново статукво. Градския съвет и императорските управители запазили властта си над политическите дела в Александрия. Теофил успял да склони Синесий да стане епископ и дори му позволил да остане верен на философията, научена при Хипатия.

За да продължа нататък ще трябва да представя две личности, които изиграват ключова роля в краят на живота на философката, а именно Орест и Кирил. Орест бил ученик на Хипатия и префект в Александрия. Покръстил се (както много други), когато християнството станало официална религия. Кирил (известен още като Кирил Алексндрийски) поел поста архиепископ на Александрия от Теофил Александрийски след смъртта му, на който се пада племенник. Двамата са в остър конфликт.

Хипатия и Орест често се събирали в дома му, за да обсъждат как да премахнат напрежението в града. Много скоро към тях се присъединили и някои александрийски благородници. След започването на тези срещи участниците в тях спрели да се появяват на проповедите, водени от Кирил. Източниците казват, че Кирил завиждал на Хипатия и влиянието, което имала в града. Скоро плъзнали слухове, че чрез вид магия тя влияела и контролирала префекта.

През март 414-та година се стигнало до неизбежното – мъж на име Петър (Питър), заедно с група Александрийци пресрещнали Хипатия на улицата. Естествено времето било добре избрано – март месец работата била малко, следователно не било трудно да се намерят хора нуждаещи се от пари, склонни да направят всичко. Групата причакали философката на улицата и я завлекли в храма. Ситуацията бързо излязла извън контрол – Хипатия била съблечена, а тялото ѝ било разкъсано на парчета. Дори има сведения,че очите ѝ били извадени. След като приключили с обезобразяването, останките ѝ били изгорени. Убийството ѝ възмутило и ужасило хора от всички крайща на империята.

Хипатия в 21-ви век

Хипатия е останала основно като символ на древното философско мислене, идеала за фислософа от античността. Но дали може да погледнем и от друг ъгъл? Дали историята ѝ не е символ на човешката глупост, на предразсъдъците на обществото? Това е една изключително обширна тема, която засяга и други аспекти и може би никога няма да се изчерпа докрай.

Хипатия е била жена с гениален ум и изключително мислене за времето си. За жалост повечето от нейните трудове не са запазени, най-известният е „За конусите на Аполоний“ и описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Източниците на информация за математичката са изключително малко, като двата главни са на Сократ Схоластик (писал няколко години след смъртта ѝ и може да бъде считан за по-достоверният от двамата) и Йоан Никиуски (създава хрониките си векове по-късно). Въпреки че историята ѝ е известна, доста хора не са чували за нея.

Хипатия е била невероятна жена, а смъртта ѝ бележи период на стотици години без участие на жени в науката. Тя не се вписвала в стереотипа за жена, който бил наложен тогава, защото, нека бъдем реалисти, много малко жени се осмелявали да бъдат независими и да се борят за нещо, което вършат със страст, както Хипатия с науката. Математичката била всестранно образована – красноречие, философия, математика, четмо и писмо, което за времето си било удивително. Тя била много по-начетена от някои мъже и давала отличен пример, че дори ако си жена можеш да постигнеш много.

За любителите на филмите искрено препоръчвам „Агора“ с участието на Рейчъл Вайс. Продукцията е изключително добре направена и се придържа към историята и фактите.

Източници: