Педагозите, родителите и отговорните за формирането на образователните политики все повече се фокусират върху изучаването на математика в ранна детска възраст. Но за родителите и учителите все още е трудно да определят точно кои ранни математически умения заслужават повече внимание в класната стая. Определянето на начините, по които помагаме на децата да успяват по математика, е много важно, особено за деца от семейства с ниски доходи, които често влизат в училище с по-слаби знания по математика от тези на връстниците си. Едно ново дългосрочно изследване, проведено в щата Тенеси, установява, че математическите знания на децата от семейства с ниски доходи от предучилищна възраст са свързани с по-нататъшните им постижения – но различните математически знания имат различна тежест.  Изследването препоръчва педагозите и директорите на учебни заведения да обмислят внимателно на кои области от математиката да обърнат внимание при разработването на учебните програми за ранна детска възраст.

Изследването е проведено от учени от Университета Вандербилт и е публикувано в научното списание „Детско развитие“/Child Development.

Изследването проследява 517 деца от семейства с ниски доходи на възраст от 4 до 11 години; това са предимно чернокожи деца, които получават безплатен обяд или обяд на по-ниска цена в училище, което е индикатор за бедност на семейството. В края на предучилищната подготовка и в края на първи клас изследователите тествали общите им умения (вкл. саморегулиране, работни умения, четене) и шест математически умения (работа със закономерности, броене на предмети, сравняване на количества, разбиране на написани числа, смятане и разпознаване на фигури). В края на пети клас изследователите измерили определени математически знания, вкл. разбирането на числата, алгебра и геометрия. Целта на изследването била да се провери дали математическите умения на децата на възраст 4 и 5 години могат да предвидят постиженията им на възраст 11 години.

Математическите умения, усвоени в предучилищна група, подкрепят усвояването на математическите умения в първи клас, които от своя страна подкрепят изграждането на знанията по математика в пети клас, показва изследването.

В предучилищна възраст уменията на децата за работа със закономерности, за сравняване на количества и броене предмети са по-значими предиктори за успеха им в пети клас от останалите умения. До първи клас умението за работа със закономерности остава важно, а разбирането на написани числа и смятането добиват важност като предиктори за по-нататъшните постижения.

Тъй като се оказва, че не всички видове математически знания са еднакво важни, авторите на изследването предлагат някои теми от математиката да получат повече внимание от досегашното.

„Броенето, смятането и разбирането на написани числа вече получават достатъчно внимание от страна на учители и родители и това има своите основания,“ казва Бетани Ритъл-Джонсън, професор по психология и развитие на човека в Университета Вандербилт и ръководител на проекта. „Сравняването на количества обаче заслужава повече внимание в предучилищна възраст, а работата със закономерности – и в предучилищна група, и в начален етап.“

Авторите на изследването посочват, че настоящите образователни стандарти по математика в САЩ включват фигури, но не и закономерности, а също се фокусират твърде малко върху сравняване на количества. Тъй като уменията за работа със закономерности в ранна детска възраст са предиктор за постиженията в пети клас, според това изследване, авторите му предлагат учителите и родителите да занимават децата с дейности, които им помагат да откриват, продължават и дискутират предвидими редици от предмети (закономерности) и да сравняват количества без да броят, напр. кой има повече монети или бонбони. Следващата важна стъпка би била систематично да се променя количеството от това математическо съдържание, което се дава на малките деца, и да се проследяват постиженията им по математика с течение на времето.

„Установеното от нас е продължение на установеното от други изследвания, които се фокусират върху по-малко математически умения за по-кратки периоди от време, и наблюдават деца с по-висок социално-икономически статус,“ обяснява Емили Файф, която преподава психология в Университета Индиана и е била част от екипа на изследването по време на магистратурата си в Университета Вандербилт. „Това показва, че децата от семейства с ниски доходи развиват математическото си знание по същия начин като децата от по-богати семейства и подкрепя едно по-всеобхватно разбиране на траекторията на математическото развитие – от ранна детска възраст до по-горните класове.“