В общественото съзнание е залегнало мнението, че когато дадено дете има проблем в училище, то се пренасочва към ресурсния учител. Липсата на традиция за системна базова подготовка на учителите за работа с децата, които срещат обучителни затруднения и на мрежа за подкрепа на учителите, работещи с деца със СОП, води до фокусиране на вниманието за развитието на детето върху ресурсните учители.

В същото време приобщаващото образование се случва в резултат на съвместната работа и подкрепа на много хора: учители, родители, специалисти. Защото философията на приобщаващото образование е всички деца да се чувстват добре в класната стая, независимо от различията, да имат условия да развиват своите способности и да бъдат подкрепени по адекватен начин за различни периоди от време.

Ако детето работи единствено с ресурсния си учител, има вероятност да показва знания и умения единствено, когато работи в защитена среда и да се справя много по-лошо в класната стая. Затова ролята на учителя е да направи трансфера на знания и умения от едната ситуация към другата лесен за детето като му покаже, че му вярва, че грешките са допустими и са начин за учене. Това послание  е еднакво важно за самочувствието и мотивацията на всяко дете.

Участници: