Когато китайският град Шанхай участва в теста PISA за академичните способности на 15-годишните през 2009 и 2012 година, той оглавява класацията по математика, като оставя зад себе си държави като Германия, Обединеното кралство, САЩ и дори Сингапур и Япония. Каква е тайната?

Животът на един начален учител от Шанхай се различава значително от живота на учителите от повечето други държави. Една от причините е, че всеки учител е специалист по определен предмет – ако преподаваш математика, преподаваш само математика.

Учителите специалисти получават поне петгодишно обучение, насочено към определени възрастови групи, по време на което придобиват задълбочени знания както за предмета си, така и за това как децата учат.

След като получат квалификацията си, началните учители обикновено имат само по два часа на ден и прекарват остатъка от времето си, като подкрепят ученици, които имат нужда от допълнителна помощ, и дискутират преподавателски техники с колегите си.

„От друга страна, обучението на един начален учител в Англия  би могло да включва по пет часа на ден, ако човек е избрал квалификацията School Direct, например,“ казва Бен МакМълан, директор на лондонското училище Ashburnham Community School.

„Възможно е да има и последващо обучение по време на първата или втората година от обучението, но няма как експертните знания на някой, който е бил обучаван в продължение на пет години в определен предмет,  да се сравняват с тези на някого, който е бил обучаван броени дни.“

Подобно е положението и в прогимназията и гимназията, където учителите прекарват по-малко време в класната стая с учениците отколкото в планиране и изпипване на уроци.

Разликите не свършват дотук. Училищните дни са по-дълги – от 07:00 ди 16:00 или 17:00. Паралелките са по-големи. Часовете са по-кратки –  един час е с продължителност 35 минути, след което има 15 минути неструктурирани занимания.

Не съществува разделяне на учениците според способностите им и всеки ученик трябва да е разбрал всичко преди учителят/ката да продължи напред.

През първите години в училище основите на аритметиката се изучават по бавно отколкото това става в Обединеното кралство, обяснява директорът МакМълан, който е посетил Шанхай с една от групите британски учители, които Министерство на образованието изпраща там всяка година, за да наблюдават и да се учат.

„Колегите от Китай разгледаха нашите учебни програми и бяха ужасени от това колко много материал се опитваме да преподадем“, продължава разказа си той.

„Там преподават дроби чак в четвърти или пети клас. Предполага се, че дотогава децата свободно работят с умножение и деление.

„Това по същество представлява нещо като нашия подход „преподаване за постигане на съвършено владеене на предмета“: изучава се по-малко и се правят малки надграждащи стъпки напред, така че класът се движи като едно цяло, прави се преговор отново и отново, докато се постигне истинско разбиране.“

Изглежда, че не всички китайски градове от континентален Китай са на нивото на Шанхай. При тестовете PISA от 2015 Шанхай е обединен с Пекин, Дзянсу и Гуанджоу, при което те, взети заедно, се нареждат на пето място по математика, след Сингапур, Япония, Тайван и Хонконг.

Говори се още за вероятността резултатите на Шанхай от предходни години да са били изкривени, тъй като в изследването не са били включени една четвърт от учениците в града. Въпреки това PISA настоява, че резултатите демонстрират, че децата на бедните работници в града се представят по-добре от децата на хората с престижни професии от Запада.

Това е едно от нещата, което прави системата привлекателна – помага на бедните деца да развият потенциала си и увеличава социалната мобилност. Според Хенриета Мур от Института за глобално благополучие към University College London обаче, тя има и недостатъци.

„Идеята при тях е, че усилията се отплащат и по този начин човек бива обладан от една тотална амбиция. Но това, което не получава – и точно с това китайските учители се опитват да се справят – са уменията за творческото разрешаване на проблеми, което изисква пространство, мислене и разсъждения,“ казва тя.

„Всъщност в Обединеното кралство сме много по-добри в тази област и те се опитват да развият това и да се учат от нас.“

Друга критика към системата е, че родителите претоварват децата си. Около 80% от учениците ходят на частни уроци извън училище.

„Един от недостатъците на родителската загриженост за образованието е, че те самите започват да се съревновават – те са по-склонни да се съревновават от децата – и искат да се включват във всички допълнителни часове,“ разказва Мур.

И така, дали това е система, която би било добре да бъде възприета и от други държави?

„Аз съм привърженичка идеята, че всеки, който преподава математика, има нужда от задълбочено познаване на материята и това как децата учат,“ казва Ан Уотсън, професор емеритус по математика, която преподава в Университета Оксфорд. „Бих приветствала и идеята за високи очаквания от всички.“

Марта Лейн-Фокс, онлайн предприемач, също одобрява системата.

„Две са нещата, които много ми харесват,“ казва тя. „Идеята, че всеки може да има отлични постижения по математика, в която ние от Обединеното кралство сякаш не вярваме много. Харесва ми още изключителното внимание към микро-детайлите. Много ми е интересна идеята за постепенното надграждане и придвижването на малки стъпки. Основите на тази политика са правилни и е наистина много вдъхновяващо да вярваме, че всеки може да получи повече свобода чрез математиката.“

В училището на МакМълан вече са заимствали някои от идеите на Шанхай, споделя той.

„Няма разделяне на потоци според нивата на представяне, учениците имат повече възможности за взаимодействия, а в часовете цари „различна атмосфера“. По-малките ученици, които се придвижват към горните класове, вече притежават стабилно разбиране за математиката, изчисленията и понятията,“ казва МакМълан.

За учителите има още и едно преимущество, добавя той – по-малко проверки на контролни и домашни.

 

Източник: Хари Лоу, BBC World Service