Споделяме с вас размислите и експертното мнение на съмишленик на ИПО относно училищната среда и проявите на агресия – проф. д-р. арх. на Международната академия по архитектура (МАА) и директор Стратегически образователни проучвания и програми Стефан Попов.

У нас периодически (но често) се натъкваме на случаи на агресия в училищата, последният от които в 52 СОУ. Убита е 11 годишна ученичка. Случаят се проверява. Проблемът с агресията и побоищата между учениците се случва не само у нас. За специалистите от цял свят това е от отдавна известен социо-психологически проблем. Проблемът е не в съществуването му, а какво правим като общество, за да преустановим повторението на тези случаи.

У нас ги заклеймяваме като вредни и нередни. Създаваме някаква нова забранителна или разпоредителна наредба. Провеждаме разследване. С това си измиваме ръцете и толкова! И… чакаме следващия случай.

Какво става във Финландия, която по всички показатели на PISA, заема неотклонно първо място по обучение в Европейската общност, откакто е създадена тази система на оценяване?

Там съществува специален многопрофилен Съвет по образованието, в който влизат различни специалисти практици: учители и педагози, социолози, дидактици, лекари, архитекти, финансисти и администратори. Те периодично разглеждат всички  проблеми, които се появяват в училищата, и правят практически предложения за тяхното преодоляване в училището, в което са се случили. Решенията на Съвета се прилагат веднага като експеримент в съответното училище и, ако дават практически добър резултат, се предлагат за приложение и във всички други училища.

Разбира се и пред финландския Съвет по образованието е бил поставян въпроса за физическото насилие и агресията на ученици над ученици в училищата.

Социолозите правят 4 основни наблюдения. Преди всичко те откриват всеизвестната истина, че големите бият и малтретират по-малките не защото ги мразят, а за да покажат предимството и силата си. Предложението им обаче, как да се избегне това, съвсем не е общоизвестно, а е много просто:

1.РАЗДЕЛЯНЕ НА ДЕЦАТА ПО СХОДНИ ВЪЗРАСТИ ОЩЕ ОТ ДВОРА НА УЧИЛИЩЕТО, КАТО РАЗЛИЧНИТЕ ПО ВЪЗРАСТ ГРУПИ ВЛИЗАТ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ВХОДОВЕ НА УЧИЛИЩЕТО

Нашата контратеза обаче се появява моментално. Това означава да имаме 5 -6 портиери! Финландският отговор обаче е НЕ, пак ще имаме един единствен главен вход. Всичките останали входове се отключват и заключват само с ключа на дежурния учител на съответната учебна група, който след влизането на учениците, заключва входа. Всички закъснели ученици влизат през главния вход и през портиера. В междучасията отново дежурният учител, който познава всички ученици от тази възрастова група, отключва и заключва вход-изхода на групата към двора. Много често децата, чиято група се намира на втория етаж, се качват по външна стълба директно до външен вход на втория етаж.

Фиг.1 Входове за отделните учебни групи

2. РАЗДЕЛЯНЕ НА ДЕЦАТА СХОДНИ ПО ВЪЗРАСТ В ОТДЕЛНИ УЧЕБНИ ГРУПИ И ВЪТРЕ В СТРУКТУРАТА НА УЧИЛИЩЕТО

Влезлите от двора деца, под погледа  на дежурния учител, още на първия метър събличат връхните си дрехи и обувки и едва тогава, минавайки през Общото пространство на групата, могат да влязат в класните си стаи. Общото пространство може да се използва и за всички общи дейности на групата. Децата в това пространство обаче са малко и се познават помежду си.

           Нашата контратеза обаче и тук се появява моментално. Това означава, че към всяка учебна група ще имаме и едно допълнително помещение, което струва допълнителни пари!

Финландският отговор обаче е НЕ! Това допълнително помещение се появява за сметка на спестени коридорни площи и дори се спестяват още 17% от площта на коридорното училище. Виж фиг.2,3 и 4

Фиг.2 Обособяване по възраст на отделни учебни групи в училището

Фиг.3. Съотношението класни стаи-коридор в коридорното училище не превишава същото при формиране на учебни групи, само че при второто се получава и едно безплатно голямо допълнително помещение за ползване само от децата в групата.

– Коридорен тип училище                                               – Училище на учебни групи

Фиг. 4.  Вътрешното общо допълнително пространство във финландско училище при формиране на учебни групи  от площта на спестените коридори

3. ДА, НО ДЕЦАТА СЕ БИЯТ И СКРИТИ В САМИТЕ КЛАСНИ СТАИ!

Отговорът на финландския Съвет по образованието е: Тогава ще остъклим и самите класни стаи частично и навътре към общото пространство. Тогава всеки минаващ по всяко време през това пространство ще може да вижда какво става във всяка класна стая. Това не само ще предотврати по естествен начин всякакви разгорещени конфликти, но даже посредством възможността и учители, и ученици да виждат как се работи в съседните класни стаи, ще повиши конкуренцията всеки учител да преподава по-добре и по-интересно.

Нашата контратеза обаче и тук се появява моментално. Това няма ли да разсейва учениците в класните стаи?

Тук ще си позволя да цитирам учителят от снимката: „Да, разсейват се, но само първата седмица“. Виж фиг. 4 и 5.

Фиг. 5. Класна стая във Финландия с вътрешно частично остъкляване, предотвратяващо агресията в нея

4. ПРОБЛЕМЪТ С УЧЕНИЧЕСКИТЕ ТОАЛЕТНИ. Социолозите във Финландия са забелязали и друг добре известен и у нас училищен проблем – нежелателните контакти и събития в  тоалетните на училищата, пушене, наркотици, побоища и др. И тогава са предложили един неочаквано прост и радикален начин за преодоляването им.

Той е тоалетните в училищата да се проектират единични като в жилищата, без преддверия, в които може да влезе само едно дете. При това се спестява отново и застроена площ от 40 м² или общо мин. 160 м²

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Всички тези неща знаят ли се у нас? Знаят се! Какво ни пречи тогава тези елементарни решения да се прилагат и у нас, а не да продължаваме да строим училищни сгради Модел 1926г?

Когато бях поканен преди години в МОН да изнеса информация по темата, бях изненадан, че интересът и резултатите, свързани с тези новости, бяха почти нулеви. Единствената реакция за финал беше едно провикване от дъното на залата  „Тия работи за нас не стават“. Защо?

Почудих се дали наистина пък тези неща у нас не стават. С колектив на Международната академия по архитектура се опитахме да разработим за наша сметка експериментален проект за училищна сграда, в която да приложим всички тези финландски принципи. Всичко се получи безпроблемно.

Нещо повече! Получи се така, че при рязко подобряване на възможностите за използване на новите решения, сградата не само не поскъпва, но дори поевтинява с 8 до 12 %. Защо тогава продължаваме да строим училища модел 1926г? (Виж фиг.7).

И всички тези изследвания, за които ние като проектантски колектив не сме получили и един лев спонсориране, съвсем не са наша фирмена тайна. Всичко това е публикувано и изнасяно в доклади в БАН, в Съюза на архитектите в България, в семинари на Камарата на архитектите в България, в Кметството на София и дори в някои отделни училища в София и Пловдив.

Защо всичко това години наред не се прилага на практика у нас?

Фиг. 7 При прилагане на принципите, използвани във Финландия, у нас не само рязко се подобряват възможностите за използване на новите решения на сградите, но и самите сгради, не само че не поскъпват, а дори поевтиняват с 8 до 10 %.

Отгоре на всичко у нас към Международната академия по архитектура има съществуващо и действащо изследователско и проектантско звено „Интегра консулт проект“, което е запознато в дълбочина с тези въпроси и би могло да помогне компетентно и на ниво не само на МОН и Министерството на младежта и спорта, но и на Министерския съвет като основен координиращ орган по тези въпроси. Защо тези възможности не се използват?

Изглежда действителният отговор е, че у нас нямаме хора, които могат да разберат и да оценят дори, когато им се поднася наготово нещо изпробвано, което със сигурност води до по-добри резултати.

Не беше ли точно това, за което PISA ни критикува? Липса на умения да мислиш и откриваш новото напред в бъдещето, а не да се придържаш към това което са те учили някога в миналото като догма и готово решение?

ВЪПРОСЪТ ОСТАВА ОТВОРЕН И ЧАКАЩ ОТГОВОР ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ У НАС.  ТРУДНО ЩЕ ИМ Е ДА РАБОТЯТ С ТАКИВА ХОРА.

 ДАЙТЕ ДА ОПРАВИМ ОВРЕМЕ ОБРАЗОВАНИЕТО!

•                                                                        *                                                     *

ПУБЛИКАЦИИ И ДОКЛАДИ ПО ТЕМАТА:

БИБЛИОГРАФИЧНИ ДАННИ: ПО ТЕМАТА УЧИЛИЩА

СТЕФАН ПОПОВ, професор, д-р. арх.

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ НА ТЕМА УЧИЛИЩНИ СГРАДИ И КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ :

• 2011 ЗАПОЗНАВАНЕ С НАЙ-НОВОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНИТЕ СГРАДИ ВЪВ          ФИНЛАНДИЯ – посещение във Финландия.
• 1998 – Избран за професор на Международната академия по архитектура (МАА), Директор „Стратегически образователни проучвания”
• 1992 – 1998 МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ НА АРХИТЕКТИТЕ – Представител на България в Работна група „Образователни пространства” на Международния  съюз на архитектите.
• 1996 СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В АНГЛИЯ, Училищни сгради – De Monford University – Lester, GB.
• 1990 – 1994г. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ към Управителния съвет на Съюза на Архитектите в България.
• 1983 – 1999 – Участник в Проблемна лаборатория на МОН в УАСГ по проблемите на учебните сгради. Участник в написването на Нормативите за проектиране на училищни сгради.
• 1980г. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ, на тема „Училищни сгради” в Технически университет в Хелзинки.

АКТУАЛНИ  ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА:

2017     Попов С.  ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА НАСИЛИЕ В НАШИТЕ УЧИЛИЩА –интернет           2017     Попов С., ВРЕМЕ ДА ПОМИСЛИМ ЗАЕДНО ЗА БЪДЕЩЕТО – Facebook        2017     Попов С., ОБРАЗОВАНИЕТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЖИВОТА НИ.Facebook

2015   Попов С., УИЛИЩНАТА СГРАДА КАТО ТРЕТИ ОСНОВЕН ФАКТОР В ОБУЧЕНИЕТО. Институт  за прогресивно образование 29.04.15 София

2015    Попов С., ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА? Публикувано в Интернет

2015    Попов С., ОБРАЗОВАНИЕТО. ОТ КЪДЕ ДА ЗАПОЧНЕМ? Публикувано в Интернет.

2014    Попов С., ПАРАДОКСИ НА РЕФОРМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Публикувано в Интернет

2013 Попов С., „ПРОЕКТИРАНЕ НА МОДЕРНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕНТРОВЕ. Модерните училища – коридор със стаи или нещо повече? Решаване на психологически проблеми със средствата на архитектурата. Образци на миналото – или образци на бъдещето”. Обща конференция „Urban innovation Форум” 22.04.2013. София. Организирана от в. Строителство и града. 2013

2012  Попов С., АРХИТЕКТУРА, ВРЕМЕ, СГРАДИ – сп. Архитектура бр.5.2012, 25-27стр.

2012    Попов.С.  УЧИЛИЩЕТО КАТО СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ. Информационен бюлетин „Български  Архитект Architect” # 18 , 21.09,2012

2011    Попов.,УЧИЛИЩЕТО – СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ – сп. Архитектура № 5 2011

1988    Попов С., Доклад -Вътрешната архитектура и обзавеждане в българското училище  –

1984     Попов С. и сътрудници. 1984. – проект 30 класно училище – национален конкурс.

1984     Научна разработка  И 259/83, Научна лаборатория ВИАС, 1984. Структурна организация на учебната зона в ЕСПУ на принципа на “учебни ядра”

ДОКЛАДИ ПРЕЗЕНТАЦИИ И ИНФОРАЦИИИ  НА СЪЩАТА ТЕМА

• 145 ОУ – презентация – НОВИЯТ ПРОЕКТ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА 145 ОУ, НА ПРИНЦИПИТЕ НА НАЙ-ИНОВАЦИОННИТЕ УЧИЛИЩА В СВЕТА.
• БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – специална интердисциплинарна конференция на тема: училищно образование. Лекция на тема:  НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ НА 21 ВЕК. УЧИЛИЩНАТА СГРАДА И ОБРАЗОВАНИЕТО. Организирана от Международната академия по архитектура МАА Доклад на проф. Попов С.,
• УЧИЛИЩЕТО НА 21 ВЕК –информация в Министерството на образованието и науката, по тяхна покана. Проф.Попов С.,
• УЧИЛИЩЕТО КАТО СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ. – Лекция в Съюза на архитектите в България. Докладчик проф. Попов С.,